Карл фон Мартиус - изследовател на Южна Америка

Немският ботаник и етнограф, Карл фон Мартиус, е  изследовател на Южна Америка.  Роден е на 17 април 1794 година в Ерланген.

През 1817 година  в свитата на австрийската ерцхерцогиня, съпруга на наследника на португало-бразилския престол, пристига т.нар. австро-баварска научна експедиция, като двама от нейните участници,  Карл фон Мартиус и Йохан фон Спикс,  внасят значителен принос в изучаването на вътрешността на Бразилия.  През 1817-1818 г.  двамата заедно изследват района между река Сан Франциско на запад и Атлантическия океан  на изток, от Ору Прету в южния край на Серра  ду Еспинясу до Жуазейру в долното течение на Сан Франциско.  Пресичат реката и достигат на запад до вододела между реките Сан Франциско и Токантинс.  Завиват на изток и достигат до град Салвадор.  Оттам продължават на северозапад и достигат до Сан Луис, като по пътя пресичат реките Сан Франциско и Паранаиба.

По време на своето пътешествие Спикс и Мартиус преминават през вече посетени многократно преди тях  места от различни пътешественици и не стават първооткриватели, но те се явяват първите широкообразовани специалисти, изследвали географията, флората и фауната на посетените райони.

От юли 1819 до юни 1820  г. двамата работят в друга, почти незаселена и неизследвана от естественоисторическа гледна точка, област - Амазонската низина.  

От тази експедиция двамата донасят в Германия колекции от 6500 растения, 2700 насекоми, 85 млекопитаещи, 350 птици, 150 земноводни и 116 риби. Те и сега съставляват основна част от колекциите на Държавния зоологически музей в Мюнхен. Многочислените колекции от етнографски материали сега се намират в етнографския музей в Мюнхен.

Поради ранната смърт на Спикс, Мартиус довършва започнатите от него научни трудове, касаещи експедицията им. В периода 1823-1831 година  излиза от печат тритомния им труд "Пътешествия в Бразилия".

След завръщането си от Бразилия,  Мартиус е назначен за главен ботаник в ботаническата градина на Мюнхен.  От 1826 г.  той става професор по ботаника в Мюнхенския университет. През 1832 г.  той е назначен за директор на ботаническата градина, в която успява да събере над 300 хил. екземпляра растения, представляващи 65 хил. вида от цял свят. Хербарият, съхраняван в ботаническата градина, е един от най-големите в света. През 1870 г. след смъртта на Мартиус  той е пренесен в Белгия.

Автор: Тони